9 Септември - празник на хората, които са дали живота си за България

Честит празник на всички, за които "кафявата чума" означава нещо, на всички, чиито роднини са загинали в борбата за свобода.

Ужасно е тъпо да се политизира празника, да се набляга на партийни пристрастия.

Попаднах съвсем случайно на мнение на странен човек, който описва случка, която ме кара да му съчувствам. Имам какво да му кажа, но мястото не е тук, най-малко е възможно да кажа неща, които няма да са за пред хора. За пред него стават.

Абе Грънчаров, абе пиле шарено - кой си ти, че да казваш кой празник какъв е и кога хората да празнуват или не. "Тлъстата другарка", която лепяла плакати - та няма ли право на това? Нали живеем в демократична държава, това не означава ли, че всеки има право на свободно изразено мнение? Не означава ли, е всеки има право да мисли по свой собствен начин, щом не пречи на останалите? Това изнервя ли ви Грънчаров? Май ви изнервя до полуда. Всъщност си мисля, че вас ви изнервя всяко мнение, което е противно на вашето. Вие сте диктатор Грънчаров, диктатор във собствения си блог. Честито!


Отделих май много място на тоз човечец - прочетох някои негови публикации и разбрах, че той съвсем открито симпатизира на Иван Костов. Чудесно, това е негово право. Но само не разбрах, защо се налага до такава степен да пропагандира това, че чак горчи като четеш. С това и ще завърша - Грънчаров, допуснете, че има и хора, които не мислят като теб, очевидно за  вас това е напълно невъзможно.

Сега за празника. В цал свят победата над фашизма е велико дело, тук в България, както винаги не е така. Тук този момент бил "спорен", както заяви един "титан на мисълтта", водещ в сутрешно предаване по БТВ.

Абе, не може ли просто да празнуваме нещо велико, без партийност, без омраза, без гадни думи? На кой му пука за БСП, СДС, ДСБ, ДПС или която и да е там партия.

Моите родители са посетили Аушвиц, за щастие само като туристи. Това, което са правили фашистите там не може да бъде описано с думи. Майка ми винаги плаче, когато разказва за тази туристическа обиколка.

Защо в България всичко, което касае историята е "спорно"? Май и ние самите в душите си сме спорни. Отказваме да приемем неща, които са очевидни, търсейки доводи да докажем обратното.

Някой беше казал, че сме лош човешки материал - егати, дали пък не е прав?