вторник, 21 септември 2010 г.

Най-добрата работа

В последно време се замислих, каква ли е най-добрата работа, каквато човек може да работи, да получава добра заплата и да не се поти много, при това в България.

Има толкова много професии, едни всяват респект в обществото, други не са предпочитани, трети непристойни. Ще се опитам да засегна по една от всичките, за да се опитам да добия реална представа. Или пък да взема, че да си направя ТОП 10 на професиите в България? Да, така е най-добре. Когато има класация всичко е наред, при това в обратен ред, за да има нужния съспенс.

10 място - Професия "Строителен работник" - Слагам я на 10-тото престижно място, защото се оказва, че един строителен работник, когато има работа разбира се, печели добри пари. Надницата му хич не е лоша в сравнение с общите условия в страната. Разбира се, повечето общи строителни работници за без образование, без ценз и в общи линии са си хамали, ама всъщност, те друго и не могат да правят - дето се вика "ни акъл, ни образование".

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Виновен или невинен?

За съжаление, България сигурно е от малкото държави, където някой може да каже за друг човек, че е убиец и обществото да му повярва, без дори въпросния да е осъден и да е доказана вината му. Как става това, дори и не искам да знам. Толкова ли сме елементарни и податливи на манипулации?

Полицията хваща някои, министъра казва, че той е виновен и всички застават зад него и му вярват. Ок, има много имена в България, които обществото свързва с престъпността под една или друга форма. Но къде отива презумпцията за невинност? Не трябва ли държавата да докаже в съдебна зала, че някой е престъпник и да му наложи съответното наказание?

неделя, 12 септември 2010 г.

Цветно петно върху загадъчен бетонен орнамент

В центъра на София, до НДК, известния на всеки безмислен, бетонен, железен... идея нямам какво. Отново в снимки.
Поглед отвътре

















Лятото си отива, иде есента

Лятото бързо си отива, идва есента, обичам този сезон, макар че е малко тъжен и меланхоличен. Но пък носи красота, която искам да споделя с вас.


















Сопа или морков за българския народ?

Интересно интервю на Диана Найденова с Бойко Борисов. Хубаво, че не го хванах от самото начало, иначе щях да се ядосам повече. Както и да е - много приказки и нищо конкретно.

Интересен беше, обаче, коментара на Найденова след интервюто. По нейно мнение за българския народ трябвало сопа. И отново по нейно мнение, българския народ на миналите избори е гласувал за сопата. Уважаемата от мен г-жа Найденова горчиво греши.

четвъртък, 9 септември 2010 г.

9 Септември - празник на хората, които са дали живота си за България

Честит празник на всички, за които "кафявата чума" означава нещо, на всички, чиито роднини са загинали в борбата за свобода.

Ужасно е тъпо да се политизира празника, да се набляга на партийни пристрастия.

Попаднах съвсем случайно на мнение на странен човек, който описва случка, която ме кара да му съчувствам. Имам какво да му кажа, но мястото не е тук, най-малко е възможно да кажа неща, които няма да са за пред хора. За пред него стават.

Абе Грънчаров, абе пиле шарено - кой си ти, че да казваш кой празник какъв е и кога хората да празнуват или не. "Тлъстата другарка", която лепяла плакати - та няма ли право на това? Нали живеем в демократична държава, това не означава ли, че всеки има право на свободно изразено мнение? Не означава ли, е всеки има право да мисли по свой собствен начин, щом не пречи на останалите? Това изнервя ли ви Грънчаров? Май ви изнервя до полуда. Всъщност си мисля, че вас ви изнервя всяко мнение, което е противно на вашето. Вие сте диктатор Грънчаров, диктатор във собствения си блог. Честито!

сряда, 8 септември 2010 г.

Смъртоносно занимание или лудост е велосипеда?

Отново чуваме за поредната трагедия в София, а именно, камион блъснал смъртоносно велосипедист, при това на централна софийска улица.

Минавам оттам поне по 15 пъти на седмица. Това, което виждам са камиони, машини, прах, огради. Пешеходните пътеки са изместени, сложили са допълнителни светофари за пешеходците. Това добре, ама България сигурно е едиствената държава, в която градската управа не мисли за велосипедистите. Алеите за хората, които обичат да карат колело са изключително малко.

Колко още грагедии трябва да се случат, за да се сети някой титан на мисълтта в СО, че трябва да се отделят средства от бюджета на града за изграждането на велоалеи? Че организацията по въпроса ще накара и много хора, които ги е страх да карат велосипед по софийските улици да излязат и да го правят.

Честно казано, ако имах възможност щях да си върша работа с колело из града, а не да чакам градски транспорт, който върви по странно разписание. Да не казвам каква смрад и мръсотия е по автобуси, трамваи или метро.